0.Докторът може да бъде и жена Бонус подлудяващ фактор.
Това е мега вбесяващо. То даже е отвъд мега, а може би гига,
хипер....Да, когато някой влезе и каже „Къде е докторът?“ , а после остане
изненадан, че докторът не е просто XY, a само със ХХ хромозоми и нещата ескалират.
Едно – Собственикът, незнайно защо смята, че ветеринарният
лекар трябва да е мъж. Защо, жените са също толкова добри, колкото и мъжете. Те
също са минали през същите изпити и същите мъки, даже понякога се стараят 100 пъти
повече, за да могат да са на нивото на своите колеги мъже.
Две – Дори и без да осъзнавате, така вие обиждате колежката.
Един вид тя е неспособна да си върши работата, защото не е мъж.
Три – Не се изненадвайте, ако след това, колежката не е в
най-бляскавия си вид и е леко грубовата към вас.
Четири – Ветеринарен лекар, не е просто човек, който седи и
си бърка в носа по цял ден, дъвче тютюн и плюе по земята. Ветеринарните лекари
са специалисти и с напредването на хуманната медицина, напредва ветеринарната –
ние вече сме кардиолози, офталмолози, невролози. Уважавайте човека пред вас, за
да ви уважава и той.
1) Не сте подготвени за новият любимец.
Да, има извънредни ситуации, в които
животното намира вас и тогава нещата се нагаждат в процеса на действие. Но
когато сте решили да си вземете любимец първо се поинтересувайте за него. Вид и особености, порода, размери, нужда от
упражнения, нужда от правилна храна, добро място за позициониране на клетката,
аквариума. Диетата е важен фактор за доброто здваре на всяко животно.
Поинтересувайте се от цените за ветеринарни
грижи, застраховките или си направете „буркан-банк“, в който да отделяте
определена сума за ветеринарни посещения, пешни ситуации и хубава храна. Едно куче месечно излиза около 150лв,а котка
около 70лв. Това са нужните средства за храна, медицински грижи, хапчета за
паразити, пипети, но тези цифри могат да се покачат, спрямо нуждите.
2)Използвате Google като домашен ветеринарен съветник.
Или това, или се доверявате на слуховете,
които се чуват по кучешките градинки.
Даже до някъде е малко обидно. Вашият лекар се е бъхтил 6 години в
университета, след това е карал специализация. Карал е безсънни нощи, за да
може вашият любимец да получи максимумът. А вие вярвате на чичо Гошо с джак
ръсела, дето никога не е ходил на вет, ама чичо Гошо каза, че кучето е ок,
значи е. Нищо че има диабет и няколко вида кожни порблема....
3)Не ви се плаща за ветеринаро-медицински
грижи.
Това винаги ме е изненадвало. Виждала съм
хора, които дават стотици левове за кучешки дрешки, грууминг, легло, чаршафи,
играчки, поводи, нашийници и изведнъж не могат да си позволят едно посещение
при ветеринарния лекар. Не веднъж съм
чувала „Дала съм 2000 лв за кучето, не ми се дават още“, но най-любимото ми е „Този
заек струва 20 лв, как така да дам 80лв за рентгенови снимки.“
От тук идва и въпросът – трябва ли ви
наистина домашен любимец, ако не можете да се грижите за него.
4)Чакате твърде дълго преди да потърсите
помощ.
Пухчо повръща от седмица, ама не ви се
занимава или ви е страх от сметката, или дуга причина, та отказвате да го
заведете на лекар. Накрая се стига до критично състояние, всички са тъжни,
всички плачат, Пухчо бере душа. Кофти положение. А можеше да го решите преди
цяла седмица. При това с много по-малко нерви и пари.
Любимото ми е - „той повръщаше само 1-2 пъти дневно, нищо
му нямаше“. А вие колко пъти дневно повръщате?
5)Забравяте да кажете, че кучето ви
всъщност хапе.
Тука направо ще ви намразим в червата. И
вас, и кучето, и майка ви, и цялото ви семейство. Не пропускайте да казвате
важните неща. Ние не четем мисли, нямаме магическо кълбо, което да ни каже, как
се правят нещата.
6)Когато отказвате да дадете любимеца ви да
го задържи колега.
Това, че го обичате и го стискате до себе
си, не му е в помощ. Даже често води до проблеми с прегледа, защото колегата не
може да го прегледа обстойно. Кога вие сте на преглед , някой гушка ли ви?
Някой шепне ли ви в ухото „Миме, всичко е наред, мама е тук“. Не го правете.
Изнервяте любимеца си повече. Ветеринарият лекар още повече.
7)Идвате с детето на преглед и го оставяте
без контрол.
Представете си сега следното – Вие сте на
работа и нечие дете, независимо,колко е сладко, мило и симпатично почне да ви
пипа нещата. Документите, три инфорация от служебния компютър, праща мейли на
шефа ви с текст „Дупе“ . Ще се повбесите нали;? При нас е същото. Само, че
докато ние преглеждаме вашият любимец, концентрираме се върху проблема, мъчим
се да запазим спокойствие, когато говорите глупости – „еммм той обича шунка и
пържени яйца“ , се налага да държим под контрол и вашето дете. Вашето дете. Ние
не сме длъжни да го правим, но се налага, защото в клиниката има и други болни
животни, които за него са просто пухчовци за гушкане. Контролирайте си децата.
8)Когато не слушате
Тук нещата могат да станат лични. Вашият
ветеринарен лекар се старае максимално да ви обърне внимание, но вие седите и
говорите по телефона или ровите в гугъл. Нещата няма как да станат по-добре.
Тъпи въпроси от сорта – „вярно ли, че кучетата излизат от вълците, вярно ли е
че виждат черно бяло, вярно ли, е че надушват рак“. Ако не се концентрирате
по-добре в проблема , вашят личен вълк, като нищо може нищо повече да не
подуши.
9)Човекът, който води любимецът ви, няма ни
най-малка представа за него.
Често това може да е по-голямото дете,
баба, дядо, таткото, който само подава саламче под масата. Но това са хора, които нямат ни най-малка
представа за питомеца – диета? Упражнения? Повръща ли? Как се храни? Ако това
се комбинира с разговор по телефона, нервни изблици и отказ да се парвят
тестове,защото“ ами аз не знам нищо“ , по-добре не си водете питомеца.
10)Телефонът
Пуснете го този телефон! Нас не ни интересува дали сте
пили кафе с Мишето или Мишето има проблем с гаджето. Нас ни интересува вашето
куче и неговото здраве
No comments:
Post a Comment